Патрулът, който тичаше редовно по алеята край Морската градина

Казвам се Здравко и от единайсет години карам линейка във Варна. Нощната смяна е от осем до осем, а в почивката между два спешни случая обичам да постоя пет минути на пейката до входа на Морската градина — там въздухът мирише на сол и на препечени фиданки от близкия щанд за понички, а от радиото в будката на пазача винаги върви някаква стара балада.

В края на август забелязах нещо странно. По алеята покрай парка, там, където чакълената пътека минава под старите чинари, започна да тича една и съща жена почти всяка вечер — дребна, с розова каска на главата и слушалки. Забелязах я, защото беше винаги сама и защото трима-четирима мъже, седнали на онази пейка до фонтана с делфините, вечер подир вечер подхвърляха подире ѝ реплики. Не крещяха. Просто — подсвиркваха, изричаха по нещо, свиваха рамене, сякаш е игра.

На петата вечер един от тях стана от пейката и тръгна редом с нея, почти долепен до рамото ѝ, като говореше нещо тихо в ухото ѝ. Тя ускори крачка. Той — също. Аз бях с чаша кафе в ръка и вече посягах към телефона, когато видях, че от храстите зад фонтана излизат двама мъже в цивилни дрехи и една жена с чанта през рамо. Спряха го, показаха му карти. Оказа се, че жената с розовата каска изобщо не е бегачка от квартала — а служителка на Първо районно управление, преоблечена, с микрофон, скрит под елека.

Разбрах после от колега, чиято сестра работи в пресцентъра на полицията, че операцията се казва "Свободен маршрут" и е стартирала след анкета сред жени във Варна, Бургас и Пловдив — над шейсет процента от анкетираните признали, че са получавали обидни забележки или са били проследявани по време на тичане, а близо половината никога не са подавали сигнал, защото "и без това нищо няма да стане". Затова решили да пратят преоблечени служителки по алеите с най-много оплаквания — крайбрежната алея тук, парка "Кайсиева градина" и пътеката покрай Аспаруховия мост.

Не се наложи да чакат дълго. Първият случай станал за по-малко от петнайсет минути от началото на смяната. За месец задържали седемнайсет души по различни сигнали — от вербално преследване до опит за физическо докосване и една кражба на телефон, изтръгнат направо от ръката на "бегачката". Обвиненията предстои да ги разгледа съдът, вината на всеки поотделно още не е доказана.

Аз само видях сцената на алеята онази вечер — как мъжът стои приклещен между двамата цивилни служители, а розовата каска пада на чакъла, докато жената сваля слушалките и вади служебната карта от джобчето на клина си. Не остана да гледам финала — от радиостанцията ме повикаха за случай на "Тролейбусна", инфаркт при мъж на шейсет и три. Докато карах натам, все си мислех за онова момиче, дъщеря ми, която тича сама всяка сутрин преди работа по същата алея, и как никога не ми е казвала кой ѝ подхвърля реплики по пътя.

Седмица по-късно минах пак покрай онази пейка до фонтана с делфините. Беше празна. Пазачът от будката ми каза, че оттогава мъжете вече не седят там вечер — местната управа сложила и две нови камери на стълба до чешмата. Не знам дали заради операцията, или заради нещо друго. Просто пейката стоеше празна, а по алеята продължаваха да тичат жени, някои сами, някои по двойки, без розови каски.