Казвам се Виктор Монев, на четиридесет и две съм, и в онази събота пред Националния дворец на културата стоях с дъщеря ми Елица и гледах едно...
Шкафът в коридора на улица „Шипка" Мария подпря гърба си до студената стена между шкафа и перваза на вратата и спря да диша. През открехнатата врата...
Пощада за баба си Крещях на баща ми да се върне в работилницата си. Не знаех, че точно тази работилница е собственик на земята, върху която...
Домът на Виктория Когато Виктория Стоянова отвори вратата на апартамента, за който бе спестявала единайсет години, усети как стомахът й се свива на топка. Не от...
Петрунка Костадинова беше на четиресет и три години, когато за първи път чу истинското име на дядо си. Стоеше в кметството на Елена, в чакалнята пред...
Купих ново ски яке за Матей, по-малкия, защото старото взе Калин, а той расте бързо и вече му е до коленете. Яке осемдесет и девет лева...
Дървената играчка — малко конче на колелца — тупна върху мраморния под на траурната зала с остър, несвоевременно весел звук. Всички обърнаха глави. Момчето стоеше до...
Инвентарният номер беше четиристотин шейсет лева — цялото ѝ спестяване, което остана след погребението на Румен. Яна Бакалова стоеше в студения обор на търга в Разлог...
Деси Вълчева остави телефона на плота с екрана надолу, сякаш искаше да му попречи да зазвъни отново. В кухнята на апартамента им на улица „Опълченска“, в...
Тя драска, значи го мрази — така си мислех първите седмици. Казвам се Марин Петков, на четиридесет и три съм, монтьор съм в сервиз край Руски...