Дървото на живота Шест месеца преди развода ми, в сряда следобед, аз седях в чакалнята на Алианц Банк на булевард "Витоша" и слушах как банковият служител...
Тайната зад банята на улица „Пирин" Казвам се Красимир. От осем месеца живея с чувството, че съм обвиняем в собствения си дом, и единствената ми вина...
Казвам се Венцислав Тодоров, на петдесет и осем съм, и от четиринадесет години имам месарница на пазара в Карлово. Жената, заради която всичко се случи, се...
На колана на старата ѝ престилка, тази на точки, винаги висеше една щипка за пране — не знам защо, но без нея ръцете ѝ изглеждаха непълни....
Бях виждал много разводи в адвокатската кантора на площад „Славейков" в София. Хора, които плачат, хвърлят документи, крещят си. Но онази сутрин в началото на септември...
Казвам се Йордан, на седемдесет и две съм, живея в Пловдив, в блок на улица „Васил Левски", на четвъртия етаж, без асансьор — колене вече не...
Белите кецове на Еко Казвам се Даниела и от шестнайсет години продавам балони и пуканки на ъгъла до пешеходната зона в Пловдив, точно срещу стария пазар,...
Първото, което Богдана Христова забеляза в мен, беше обувките ми. Второто — че не си направих труд да ги обясня. Това й пречеше повече от самите...
Казвам се Весела и от три години работя като нощна портиерка в блок на улица „Пирин“ в Пловдив — стар панелен вход, асансьорът вечно развален, а...
Стоях във всекидневната с разкъсан найлонов плик до краката и гледах празния рафт в гардероба. — Къде е ризата ми с бродерията? Онази, дето мама ми...